Незрящи от цялата страна влязоха в надпревара за улов на риба.

Незрящи от цялата страна влязоха в конкуренция за улов на риба. Турнирите за хора със зрителни увреждания са обичайни, само че за първи път надпреварата се организира на красивия язовир " Огоста " край Монтана.

Бреговете на " Огоста " са обитаеми с палатки, каравани и лодки, само че за първи път – с толкоз доста риболовци един до различен.

Участниците са близо 70, като те идват от 16 клуба в цялата страна. Имат разнообразни зрителни увреждания по разнообразни аргументи. Например, Наско неотдавна губи окото си при трудова акцидент.

" Боли, само че се привиква “, признава пред бТВ Наско Николов, рибар от Монтана.

Освен слепотата – цялостна или частична, общото сред всички участници в шампионата е любовта към риболова.

" Това е най-масовото посещаване на хора със зрителни увреждания. Това са най-хубавите дни, които изкарваме дружно. Това е риболовът. Имаме шампионати по шах, по пукотевица с лък, само че тук хората идват, отделят се от тежкото си ежедневие и желаят да се разтушат “, изяснява Володя Христов от Съюза на слепите в Плевен.

Кога рибата кълве, риболовците се ориентират по звънчета и зу́мерите. Въпреки ръчно приготвените от тях захранки, след повече от четири часа с въдиците, никой не може да се похвали с порядъчен улов.

" Това не е лов на риба. Просто горещините оказват въздействие “, безапелационен е Наско Николов.

" Жегата е най-големият зложелател – и за нас, дето ни пече слънце, и за рибата, която е по-мудна и не кълве. В горещите дни не кълве “, отбелязва и Володя Христов.

" За зла орис тази година рибата е доста малко. Просто е дребна – костури и платика. Общо взето няма огромна риба “, изяснява и Велислав Ненков от Клуб " Феникс “ в Монтана.

Според уредниците на шампионата спортният лов на риба е измежду най-удачните форми за извеждане от изолираност на хората със зрителни увреждания.

" Тъй като се събират хора от разнообразни краища на страната и вършат нещо дружно “, разяснява Ива Петкова от Съюза на слепите в Монтана.

В някои антични индиански племена казвали, че би трябвало да се оказва помощ на слепия да откри пътя си, с цел да отидат там, където би трябвало.

Динко от Кюстендил се ориентира в своя си път и не търпи страдание. Той губи зрението си изцяло преди повече от четиридесет години след лекарска неточност.

" Винаги това ме е ядосвало – отношението на нашето общество към хората с увреждания, всички типове увреждания. Просто да бъдат малко по-толерантни. И другото, което е най-дразнещо – да ни " таксуват “ като хора втора употреба. А най-вече ми е неприятно да ме съжаляват, когато се движа самичък по улицата “, изяснява Динко Даскалов, рибар от Кюстендил.

На финала на този шампионат две дребни рибки изведоха на първото място клуба от Варна.

" 150 грама са си 150 грама. Ние в последните час и половина съвсем нямахме нищо – с изключение на тези две рибки, които очевидно се оказаха задоволителни, с цел да вземем първото място “, благополучен е Бончо Бонев от Съюза на слепите във Варна.

Уловът на всеки от участниците беше пуснат назад във водата – към свободата.